
Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, е била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Така били намерени пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" идва и името на празника.
Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
© 2004-2025 Благоевград Инфо.