Николай Бошкилов: Крайната цел на всеки един винопроизводител е да реализира своята продукция

От колко време сте в бранша?

В Бранша лозарство и винопроизводство съм от 10 години. Това е 2000 година когато за първи път засадихме първите лозови масиви в община Сандански в землището на село Ласкарево. През тези 10 години първо засадихме лозята и в последствие през 2005 година построихме винарската изба, която се намира в Благоевград. Как преценявате развитието на вашия бизнес през годините до сега? В личен план ако трябва да го кажем бизнеса засега се развива успешно, тъй като сме структурирани така, че цикълът е затворен. Имаме собствена продукция, собствени лозови насаждения, собствена винарска изба, така че ние не сме зависими от пазара на грозде, разбира се зависими сме от пазара на вино, но полагаме достатъчно усилия за да можем да реализираме своята продукция както на вътрешния, така и на външния пазар. Въпреки кризата успешно се случват нещата, тъй като присъстваме в една немалка част от веригите, които се намират в България. В същото време имаме износ в страни членки на ЕС. Това са Унгария, Чехия, Полша и Русия. Пазарът е трудно нещо, тъй като в световен мащаб се наблюдава едно свръх производство на вино. Навлизат нови страни –производителки на вино, това са страните от новия свят- Чили, Аржентина, ЮАР, които заливат европейския пазар със сравнително евтини вина на добро качество. Така, че да пробие човек на европейските пазари трябва просто да повишава непрекъснато качеството и да даръжи едни добри, приемливи за този пазар цени.

На какви цени продавате продукцията си в чужбина?

Цените варират, виното точно това е интересното в този бизнес, че при виното няма горна граница на цената. Тоест свидетели сте, че бутилка вино може да се продаде и за 1000 евро, става въпрос за колекционни серии. Бутилка вино може и за 10 евро и за 5 евро и т.н., но основните параметри, основните цени, които вървят в масовия европейски пазар, това са цени от порядъка 5-7 евро на рафта на магазина.

Как стоят нещата в съседна Гърция и влияе ли кризата там върху бизнеса ви?

Традиционно гърците са слаби консуматори на вино, още повече, все пак и те са производители на вино. По –голяма част от тяхното производство е изнесено в южната част на Гърция, в северната част отглеждат повече десертни сортове, но като цяло при тях традицията на винопиене е много малка.

Какво е мястото на лозарството и винопроизводството в Югозападна България?

В Югозападна България мястото на този отрасъл е доста сериозно застъпено, тъй като в Санданско- Петричкия район голяма част от населението по селата, а и в градовете разчитат до голяма степен на продукцията от грозде и почти всяко домакинство има лозови насаждения в селата на двете общини Сандански и Петрич, дори и Кресна като тръгнем от тука надолу по поречието на Струма. Кресна, Струмяни, Сандански, Петрич. Така, че голяма част от тези домакинства разчитат есента да получат някакъв приход от реализацията на това грозде, което за съжаление през последните няколко години не се случва така както трябва да бъде.

Какви са причините?

Причините са много, най –вече една от причините това е икономическата и финансова криза, която първо повлия върху самите винопроизводители, самите винопроизводители, винарските предприятия са основните изкупчици на тази суровина-грозде и при положение, че самите те изпитват затруднение при реализацията на вино, разбира се трудно е да осигурят финансов ресурс, с който да участват в една гроздоберна кампания. И оттук вече се получава удара и върху самите лозари, които пък, тъй като големите изкупчици липсват на пазара се получава един вакуум и се чудят на кой да продадат това грозде и в случая, както предварително коментирахме, гроздето не е плод, който може да търпи доста дълго време на полето, така че в един момент, когато то тръгне да се скапва, те са принудени да го продават на сравнително ниски цени само и само да се реализира тази продукция, за която са полагали целогодишен труд.

Трябва ли да има законодателни промени?

Говори се усилено за законодателни промени, дори трябваше новият закон за виното и спиртните напитки, който регулира лозарството и винопроизводството да влезе в сила за новата кампания, тоест сега септември месец, но за съжаление това нещо не се случи. Оставаме с надеждата това нещо да се случи поне за следващата кампания.

Какви са според вас предпоставките за успешното развитие на лозарството и винопроизводството у нас?

Крайната цел на всеки един винопроизводител е да реализира своята продукция. Както и преди говорехме за европейските пазари, за да стане това нещо факт трябва първото нещо- да повишим качеството на виното, което разбира се от година на година всички колеги го правим, тъй като това е неизбежно. Освен европейския пазар, вътрешния пазар –българския също изисква едно такова повишаване качеството но виното, в същото време трябва да се стремим да намаляваме разходите за да може да поевтиняваме, не толкова а поне да задържим цените на продукцията на тези нива, защото все пак кризата е ударила доста сериозно по джоба на българина, както и на европееца разбира се, така че в общи линии покупателната способност е сравнително ниска както в България, така и в голяма част от страните в ЕС. Основното нещо е да повишаваме своята конкурентоспособност с вдигането на качеството но виното от друга страна трябва лозарските стопанства да бъдат уедрени, тъй като все пак се полага разход на единица декар. При тази разпокъсаност на тези лозарски стопанства разходите на едно малко лозарско стопанство излизат доста високи, от тук и себестойността на гроздето е доста висока, което възпрепятства неговата реализация и оптимално да извлече полза от самия плод грозде.