Нова експериментална технология застрашава природата и устойчивото развитие на регионите

„Екофорум за устойчиво развитие”, „Коалиция за климата – България” и редица неправителствени организации се обръщат с призив към народните представители по време на второто четене през тази седмица на Законопроекта за съхранение на въглероден диоксид в земните недра да приемат промени, които да отстранят сериозните пропуски и празноти по отношение защитата на човешкото здраве и околната среда в приетия на първо четене текст.

Същевременно в почти всички европейски страни продължават да се водят остри дискусии относно доколко е разумно и отговорно да се разреши и приложи технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (УСВД).

- Австрия транспонира директивата за съхранение на въглероден диоксид чрез забрана за издаване на разрешителни за съхранение поради това че „в момента рисковете, свързани с технологията УСВД и въздействието върху околната среда не могат да бъдат надеждно оценени”. Забраната обхваща съхранението и проучването. До края на 2018 г. и след това на интервали от пет години, федералното правителство е задължено да представя доклади за международния опит от използването на технологията.

- Германия продължава да търси компромисен вариант по какъв начин да приложи директивата, което е съпроводено със сериозни политически и екологични дебати. Германската Социалдемократическа партия декларира, че отхвърля технологията УСВД. Големите разногласия между двете камари на парламента правят приложението на технологията в страната юридически невъзможно към момента. Може да се очаква, че Германия никога няма да приложи технологията в своите топлоелектрически централи (ТЕЦ). През декември 2011 г. още един проект за изграждане на централа с УСВД беше прекратен – този на енергийния концерн Ватенфал в гр. Яншвалде.

- За да отговори на обществените опасения, прехвърлянето на отговорността след закриване на мястото за съхранение в Германия и Франция се осъществява след 30 г. срок, т.е. 10 г. по-дълъг срок спрямо минималния заложен в директивата. За разлика от текста на директивата, френският закон съдържа разпоредби и за количеството въглероден диоксид в потока за инжектиране и за необходимата защита на подпочвените води.

- През май 2011 г. в Испания енергийната компания „Ендеса” временно прекрати изграждането на ТЕЦ, базиран на УСВД. Обявената причина бе поради несигурност на енергийните пазари. Също така, в Испания автономната провинция Арагон обжалва в Конституционния съд разпоредби на закона, транспониращ директивата, според които издаването на разрешения за инсталациите е в рамките на компетенциите на централното правителство, а не в правомощията на автономната провинция.

- Финландия е заявила, че страната няма капацитет за подходящо съхранение, поради което правителството не е транспонирала всички части на директивата.

- В Норвегия и Полша операторът на инсталацията продължава да отговаря за разходите по мониторинга още 30 г. след прехвърлянето й към държавата, т.е. 10 години повече от срока предвиден в директивата. Полша възнамерява да ограничи до 2026 г. приложението на технологията само до етап проучвания.

- 12 страни членки на ЕС нямат подходящи геоложки формации, позволяващи съхранение на значителни количества въглероден диоксид. Съмнително е дали страните членки на ЕС някога биха въвели в търговска експлоатацията технологията УСВД, с изключение на Великобритания и вероятно Нидерландия, които имат изчерпани петролни находища, подходящи за съхранение.
- В САЩ прехвърлянето на отговорността от оператора към държавата става 50 г. след затваряне на мястото за съхранение.
- Нова Зеландия и Швейцария се въздържат от планиране на проекти с УСВД.

Към декември 2011 г. в света има само осем функциониращи съоръжения за УСВД, шест са в процес на изграждане, а седем други проекта са прекратени.

Разрешаването на технологията в страната отваря възможности за искане на държавна помощ за изграждане на централи и места за съхранение. Енергийните компании в Западна Европа не желаят да инвестират собствени средства в инсталациите за УСВД преди 2020 г. Документи на холандското правителство посочват, че без крупна държавна помощ холандските фирми не биха инвестирали в проекти за УСВД, най-малко, не и преди 2020 г.

Съхранението под високо налягане на въглероден диоксид може да предизвика сеизмични дислокации, каквито често се наблюдават при други геоложки сондажи, например при минното дело. Кинетичната енергия се предава до подземните формации чрез инжектирания въглероден диоксид, което води до увеличаване на съществуващите нестабилности в тях. Германският геолог Ралф Круп изчислява, че за 10 г. функционирането на 20 MW инжекционна помпа генерира 2,1 млрд. kWh енергия, която е „еквивалентна на експлозия на 1810 килотона ТНТ”. Този трансфер на енергия съответства на „земетресение от степен 6,2 по скалата на Рихтер и по този начин е достатъчно да причини значителни сеизмични прояви.”

Изтичанията могат да се случат в инсталациите за улавяне и за концентрация, от клапи, дефектни или повредени тръбопроводи или от самото място за съхранение. Първоначално температурата и налягането поддържат инжектирания въглероден диоксид в течно състояние, но в дългосрочен план налягането му спада и той може да се върне към газообразното си състояние и чрез пролуки да изтече в атмосферата. Изтеклият газ няма да се разтвори директно в атмосферата, а би се разстлал като слой над района на изтичането, откъдето и произтича високия риск за живота и здравето на живите организми, в т.ч. и на хората. Изтеклият газ може да се натрупва в опасни и потенциално смъртоносни равнища в ниските части на околния терен или в слабо проветряеми сгради.

През 2011 г. с обявяване от индустрията на потенциалните места, подходящи за геоложко съхранение на въглероден диоксид в Германия, цените на имотите в прилежащите райони спаднаха с до 20%. Трайното обезценяване на частната собственост в цели общини може да измести временните търговски ползи от избягване на задълженията по Европейската схема за търговия с емисии за няколко индустриални предприятия.

Технологията не е решение за българските ТЕЦ, тъй като инсталирането на УСВД съоръжения в нови ТЕЦ води до 25% повече потребление на енергоносители и до средно с 10% намаляване на икономическата им ефективност, което се компенсира чрез увеличаване цената на електричеството. При стари ТЕЦ увеличеното потребление на енергоносители е 43%. Дооборудваните и изградените нови ТЕЦ с приложение на технологията УСВД потребяват със 100% повече вода за охлаждане, при запазване на същия капацитет на произведената енергия. Министерството на енергетиката на САЩ очаква технологията УСВД да оскъпи цената на електричеството с 30% при нови централи и с над 80% при оборудване на съществуващите.

Българското правителството все още не е обявило официално колко би струвало на държавата и обществото изграждането на места за съхранение на въглероден диоксид в нашата страна, въпреки че проучва три района като подходящи за съхранение. На база данни от проучването на Worley Parsons и Inypsa, възложено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, експерти на коалицията установиха, че общите инвестиции за изграждане и функциониране при всяко от трите алтернативни места за съхранение на въглероден диоксид в България възлизат на колосални суми, които ще бъдат прехвърлени чрез цената на електричеството за дълъг период от време към индустрията и домакинствата, а именно:

- в района на Павликени – мястото за подземно съхранение е с площ 800 кв. км и капацитет 460 млн. т. СО2 с инвестиция от 2 млрд. евро. По експертно мнение на геолози, това е най-вероятното място за съхранение в нашата страна, поради наличие на по-подходяща геоложка структура в сравнение с другите две места;

- в района на Ямбол-юг и село Черково – мястото за подземно съхранение с площ 340 кв. км и капацитет 141 млн. т. СО2 с инвестиция от 300 млн. евро;

- в района на Гълъбово-Марица Изток – мястото за подземно съхранение е с площ 840 кв. км и капацитет 195 млн. т. СО2 с инвестиция от 110 млн. евро.

Същевременно, правителството е представило в международната организация „Глобален институт за УСВД” своите планове за изграждане на крупна инсталация за УСВД в България, без тези планове да са предварително оповестени и обсъдени със засегнатите общини, организации и лица в страната. От представените данни в Института се разбира, че се планира изграждане в ТЕЦ Марица Изток (подпикова централа) на инсталация по технологията УСВД по метода „следгоривно улавяне на въглероден диоксид”, с капацитет за улавяне 2,5 млн. тона СО2/годишно. Мощността на инсталацията се планира да бъде 120 MW нето с пусков срок 2020 г. Планира се изграждане на прилежащи тръбопроводи, които да транспортират непотребния газ през Стара планина до района на Павликени, където той да се инжектира в земята. По данни на Института, към момента правителството работи по уточняване технологичните въпроси по улавянето, проектира се тръбопровода и се проучват и на други потенциални места за съхранение.

Будят сериозна тревога и намерения на правителството приходите от безплатните квоти, които страната ще получи по право, да бъдат насочени към приложение в България на тази нова експериментална и опасна технология, чиято ефективност, полезност и приложимост тепърва ще се проучват и анализират в международен план. Въпросът е защо точно към тази рискова технология се планира да се насочат средствата, а не към далеч по-перспективните и доказано безопасни като биогаз, биоабсорбиране, слънчева енергия, водородна или геотермална централа, и други възобновяеми енергийни източници.

Гражданска петиция за забрана на приложението на технологията в България и в подкрепа на становището на еко организациите: www.peticiq.com/usvd