Годишнина от смъртта на Владимир Висоцки

На 25 юли се навършват 32 години от смъртта на легендарния руски бард, поет и артист Владимир Семьонович Висоцки.

Висоцки е добре познат на българската публика - приживе той няколко пъти е гостувал в страната ни в състава на театралната трупа на Театъра на Таганка. Тук са направени и едни от най-известните записи на негови песни. Необикновената популярност на Висоцки у нас се дължи на няколкото дългосвирещи плочи с негови песни, както и на многото български статии, книги и изследвания на творчеството му.

Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 г. в Москва, където прекарва и своето детство. Когато през 1947 г. родителите му се развеждат, той остава при баща си и известно време живее с него и втората му жена в Германия - Семьон Висоцки служи като офицер в руска част. В Германия малкият Володя се учи да свири на пиано. След завръщането си в Москва семейство Висоцки се заселва на улица "Большой каретный переулок", която по-късно е възпята в една от песните на поета. През 1960 г. В. Висоцки завършва Театралната школа на Московския Художествен академичен театър, започва работа като артист и едновременно с това се снима в киното.

Към средата на 60-те той вече има зад гърба си два брака и немалък житейски опит. От началото на 60-те години датират и първите негови по-известни песни, които Висоцки пише успоредно с работата си в театъра и киното. Така, когато през 1964 г. той постъпва на работа в Московския театър за комедия и драма на Таганка, някои от песните му вече са заснети във филми (най-известен сред тях е филмът "Вертикала"). През 1967 г. Вл. Висоцки се запознава с френската актриса от руски произход Марина Влади, която през 1970 г. става третата жена в живота му.

В същото това време началото на 70-те са годините на най-усилената му работа върху песенното творчество. Тогава се раждат едни от най-известните песни на Висоцки. А неговата популярност в страната и навън расте не с години, а сякаш с дни. Независимо от това първата и дълго време единствена поява на поета с китара в телевизионно предаване е тази на 15 юни 1972 г. в предаването "Момъкът от Таганка". През 1975 г. пък е публикувано единственото приживе издадено стихотворение на Висоцки (в сборника "День поэзии", М., 1975). Чак през 1978 г. Владимир Висоцки е признат от Министерството на културата на СССР за "певец-професионалист" (удостоверение № 17114 от 13.02.1978 г.). През своя кратък живот Висоцки дава над 1000 концерта в СССР и в чужбина. Едва през 1979 г. централната съветска телевизия пристъпва към заснемането на документален филм, посветен на поета-бард. Той обаче излиза на екран чак след смъртта му.

Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар. Това се случва на 25 юли 1980 година, но по-вероятно е смъртта му да е вследствие на злоупотреба с алкохол.

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.