Световната седмица на водата

Навлизаме в Световната седмица на водата (26-31 август). Организатор и домакин на събитието е Международният институт по водата в шведската столица Стокхолм.

Всяка година темата на седмицата е различна, свързана с конкретен воден проблем. Тазгодишната тема е „Сигурността на водата и храната“. В света сигурност в този контекст се разбира като сигурност на снабдяването, като достъп до достатъчни количества вода и храна. И не напразно своеобразното мото на доклада на Стокхолмският международен институт по водата, който е и основен инициатор на седмицата (провежда се всяка година от 1991 г. насам през август или септември) е „Да нахраним жадните“. Ако случайно си спомняте, че сигурността на снабдяването с вода и храна беше и темата на тазгодишния Световен ден на водата (22 март), не трябва да се учудвате – ООН има пръст и в двете инициативи, като на първата е основен организатор (от 1992 г. насам), а на Световната седмица на водата е съорганизатор.

Стокхолмската седмица е на практика най-голямата годишна среща в света, посветена на живителната течност. Проявите са стотици – конференции, семинари, изложби. Събират се над 2500 експерти, научни и социални работници, „водни“ активисти, политици, бизнесмени. Тя се смята мястото, където се осъществяват международните партньорства, за да се координират и управляват международни мерки и процеси, свързани с водните ресурси, с тяхното качество и чистота, с икономичното им и ефективно използване.

Сигурността на снабдяването с храна е тясно свързано с наличието на вода. Казано другояче, там, където няма вода, няма и храна. Селското стопанство например „консумира“ около 70% от водните ресурси, които човечеството употребява.

В българският контекст сигурност на водата и храната означава преди всичко тяхната чистота и качество. Макар и да сме сред щастливите нации, които нямат драстичен недостиг на чиста вода (нищо че жителите на някои райони не са се отървали от водния режим), това не значи, че източниците на питейна вода по нашите земи са неизчерпаеми. Ние също не можем да си позволим да пилеем водата, нито да я замърсяваме. А на практика правим и двете. Само от водопроводната мрежа половината вода се губи в течове. Да не говорим за качеството на водата, която пием. Или за чистотата на водните басейни, в които се къпем.